Прочетен: 584 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 30.09.2008 18:35
Аз малко дете бях но помня,
държи ми баща ми ръчица,
мен, своята малка потомка,
мен, своята той дъщерица.
И водеше ме той на лекар,
във тебе град хилядолетен,
когато се влюбих, о нека,
във тебе, о град , днес съдбовен.
Във твоята градска градина,
със малките в нея сърненца,
със своята мила невинност,
красиви дървя и цветенца.
Тогаз в езерото със лодки,
с малките рибки във водата,
що гоних аз тези находки,
с камъче малко в ръката.
А днеска живея тук в тебе.
Където и аз да отида
за мене о ти си потребен,
в сърце ми на място си видно.
Ти столице наша, ти втора,
с реката в теб твоя Марица,
що свирят край нея китари
на влюбени двойки с душица.
С хотели и с панаира,
спохождан и от разни гости,
що всяка година прибира
излагащ той своите мостри.
С църкви, театри, музеи,
стадиона тук в джумаята,
над вси градове апогея,
най-скъпия бог на душата.
ПОЕТ-КОМПОЗИТОР МИТКО ЕНЧЕВ ДИМИТPОВ И Н...
РОК КОНЦЕРТ НА "ВИГ" ДУЕТ АЛО...