На твоя гроб забвението не цъфна
и ето аз отново съм при теб,
и пак превивам снагата си гъвка,
и на глава отново пак съм с креп.

Не те забравям нито за минута, 
дали на твоя гроб съм или не,
ще те възпея с песен прословута
та нека има още стихове.

Аз знам че ти обичаше цветята,
лалета ти дойдох да посадя,
тъй рано си отиде във земята,
затуй за тебе вечно ще скърбя.