Кат бор и ела бяхме се вплели,
своите стройни тела,
вървяхме ний двама,
все тъй закопнели
и секне и секне дъха.

Метличини сини цъфтят,
в безкрайна гора,
вървяхме със тебе жена
и ягодки късах и слагах омаен,
и слагах в твойте уста,
юли, поляна, метличини сини цъфтят.